вторник, 22 декември 2009 г.

Размисли в Мордор....

И пак всичко е толкова объркано, и е студено, и пак съм сам и имам 100,000 неща пак в главата...
И всичко стига до ревност. И немога да разбера за какво е тази БОЛНА ревност към мен, като аз отдавна не си и правя труда да искам да е харесам, и съм се пуснал по течението. Но не, хората трябва да ми го натякват НОНСТОП, да ме питат един и същ въпрос, който като го чуя, все едно ме пробождат с нож в сърцето отново и отново. И зажо е всичко това? Еми казаха ми че съм "Най-добрия приятел" и даже почна да парадира с това... е бали му мамата... тфа как може да ме накара да се чувствам ... и пак, въпреки, че не правя нищо по въпроса, не защото неискам, а защото ме отказва всеки път, една част от хората ми "забиват ножа в сърцето" а другата седи и ще ме унищожи от ревност ... Ми немога повече. Ще продължавам да се измъчвам дори да ми струва всичко, и дори може и да ми достави това мазохистично чувство, което само на мен ми доставя удоволствие .... Поне се надятам само на едно нещо, на което му викат Бабини Дивитини, демек: "Нова година, Нов късмет"...

Няма коментари:

Публикуване на коментар