Dreams. WTF. Защо му е на човек да следва мечтите си а ?
Какво са всъшност ? Едни странни, смотани, желания, които човек незнае защо да преследва и въпреки, че му правят живота ад, той продължава да ги следва. Един иска да е астонавр, друг лека, и така натаък. В последвствие какво става ? живота го преевава и всичко отива на кино. Едно немога да разбера. Защо като знам, че сам си сгорчавам така или иначе смотаното съществуване, продължавам да го правя. Наистина ли съм чак такъв мазохист ? наистина ли искам да не боли и да продължавам да се гърча в тягостна агония с това което живота ми поднася на тепсия...
За какво трябва да си мисля, че това което искам да стане , всъшност е една смотана мечта. Мечта, която въпреки, че се отказах от нея, продължавам да гоня с някакво сляпо недоумение което е около мен. Дори след тоталния SELF IGNORE който си наложих заради това, смотаното ми съзнание продължава да иска. Всеки ми поднася лайна всеки ден, а аз ги преглъщам тежко, приемайки го. Това станало, онова станало и така нататък и прочие и пак същите лайна отново и отново. И това защо...
Можеби това ме кара да се чувствам жив, въпреки всички изсипани лайна на „червеният килим” послан пред мен. Карат ме да осъзнавам реалността, която колкото повече си мился, че почва да ми харесва, толкова повече ме кара да се откажа за пореден път от нея...
Не, няма да стигна до края. Това не е изход. Дори това, че се замислям за това ме кара да ми се обръща стомаха.
Някой ден, някъде другаде, ще има и нещо за мен, което никой няма да може да ми оспори или вземе. Единствено ме е страх, че това няма да е скоро. Даже усещам, че ще е много, много далече в моето кратко и незначително съществуване на тази малка и умираща планета. Но това като стане, аз ще съм, надявам се добре. Ситскам сам палци за себе си, защото знам, че няма кой да стиска за мен. Знам, че все ще се намери някой който ще каже, че не е така, затова искам да знаят, че не искам да се чувстват пренебрегнати...
Няма коментари:
Публикуване на коментар