new years eve thoughts

Защо ли е така. Защо го искам това. Защо трябва да се мъча с това. Защо трябва да се тормозя с това което искам, а незнам как да го получа ….

Всъшност как да очаква да знам как и какво да правя за да получа това което искам от живота всъшност… като съм си прекарал пубертета ONLINE в не една а доста вуртуални реалности, и нямам опит... какво ли да очаквам от живота. Relationship or something that could haunt me my whole life… добре и какво му е сложното примерно да кажа: „От какт те видях, немога да спра да мисля за теб, от вторият път когато излязохме заедно на плажа, не е и минал ден в който да не сетя за теб. Не ме интересува какво си мислиш, дори не ме интересува аз какво може и да мисля, но съм се побъркал по теб. Можеш да правиш каквото си поискаш и с който си икаш, няма да имам нищ против, стига да знам, че ще си пак с мен стига да се върнеш при мен... ти си имаш собствен живот, аз мой си, не че аз ще тръгна с някой друг ако ти си с мен, аз не бих го направил. От моя страна ще имаш абсолютната свобода да ходиш където си искаш и с който си искаш, стига да знам, че ще си с мен след това. Да, знам, това ме прави човека на който можеш да се изневерява по всякакъв начин, но както казах по нагоре, това си е твой собствен избор. Немога да те накрам да мислиш или да се държиш по някакъв начин. Това няма да е нечестно спрямо теб. Знам, малко или повече съм по-страннен от останалите, което на мен не ми пречи, но може и да то пречи. Ти самата би казала, че си по различна, но това на мен не ми пречи. Стига на теб на не ти пречи, можеби бихме могли да пробваме да бъдем заедно, дори и от това да не стане нищо, за просто искам да знам, дали да прорължавам да се самозалъгвам или да продължавам напред с живота си...”

И незнам защо това немога и нямам силите да да го кажа, даже вече незнам дали искам да го казвам вече... Еми казах го, не се и надявам да го прочете, въпреки, че и казах да ми прочете блогът, не вярвам, че го е направила. Живи и здрави вече е 2010 година!!! Нека всички да са живи и здрави, и както винаги пожелавам на всички, другото ще си дойде от самосебеси...

Размисли в Мордор....

И пак всичко е толкова объркано, и е студено, и пак съм сам и имам 100,000 неща пак в главата...

И всичко стига до ревност. И немога да разбера за какво е тази БОЛНА ревност към мен, като аз отдавна не си и правя труда да искам да е харесам, и съм се пуснал по течението. Но не, хората трябва да ми го натякват НОНСТОП, да ме питат един и същ въпрос, който като го чуя, все едно ме пробождат с нож в сърцето отново и отново. И зажо е всичко това? Еми казаха ми че съм "Най-добрия приятел" и даже почна да парадира с това... е бали му мамата... тфа как може да ме накара да се чувствам ... и пак, въпреки, че не правя нищо по въпроса, не защото неискам, а защото ме отказва всеки път, една част от хората ми "забиват ножа в сърцето" а другата седи и ще ме унищожи от ревност ... Ми немога повече. Ще продължавам да се измъчвам дори да ми струва всичко, и дори може и да ми достави това мазохистично чувство, което само на мен ми доставя удоволствие .... Поне се надятам само на едно нещо, на което му викат Бабини Дивитини, демек: "Нова година, Нов късмет"...

!!!

The damage has been done !

Xorn is back, and fear me Arthas, because i am coming for YOU !

Дъжд, сняг и такива лайна!

Dreams. WTF. Защо му е на човек да следва мечтите си а ?

Какво са всъшност ? Едни странни, смотани, желания, които човек незнае защо да преследва и въпреки, че му правят живота ад, той продължава да ги следва. Един иска да е астонавр, друг лека, и така натаък. В последвствие какво става ? живота го преевава и всичко отива на кино. Едно немога да разбера. Защо като знам, че сам си сгорчавам така или иначе смотаното съществуване, продължавам да го правя. Наистина ли съм чак такъв мазохист ? наистина ли искам да не боли и да продължавам да се гърча в тягостна агония с това което живота ми поднася на тепсия...

За какво трябва да си мисля, че това което искам да стане , всъшност е една смотана мечта. Мечта, която въпреки, че се отказах от нея, продължавам да гоня с някакво сляпо недоумение което е около мен. Дори след тоталния SELF IGNORE който си наложих заради това, смотаното ми съзнание продължава да иска. Всеки ми поднася лайна всеки ден, а аз ги преглъщам тежко, приемайки го. Това станало, онова станало и така нататък и прочие и пак същите лайна отново и отново. И това защо...

Можеби това ме кара да се чувствам жив, въпреки всички изсипани лайна на „червеният килим” послан пред мен. Карат ме да осъзнавам реалността, която колкото повече си мился, че почва да ми харесва, толкова повече ме кара да се откажа за пореден път от нея...

Не, няма да стигна до края. Това не е изход. Дори това, че се замислям за това ме кара да ми се обръща стомаха.

Някой ден, някъде другаде, ще има и нещо за мен, което никой няма да може да ми оспори или вземе. Единствено ме е страх, че това няма да е скоро. Даже усещам, че ще е много, много далече в моето кратко и незначително съществуване на тази малка и умираща планета. Но това като стане, аз ще съм, надявам се добре. Ситскам сам палци за себе си, защото знам, че няма кой да стиска за мен. Знам, че все ще се намери някой който ще каже, че не е така, затова искам да знаят, че не искам да се чувстват пренебрегнати...

Нерви ! Едно Добро 2ро(3то) Начало !

Fuckoff life. I am going to be whatever i want to be, whenever i want to be, and ill do everything i want to do! So darn meaningless to do something i have never done, and i feel i am going to regret it BIG TIME, and as every time and usual for me, i quit from something before it has even started. And there again i will be again the same BACHELOR i have ever been, and i don't am ashamed to tell that! I loved my life the way it was before, BUT i tried to change it in a different way with one thing, that i truly don't know if i want. So i guess ill be just OLD ME in a NEW PLACE! I want to thank only one person who was standing next to me the hole time and i want to tell her that i am thankful for everything! CHEERS and i'm going to get WASTED as i usually do !